Преди малко реших, че трябва да се поровя из Интернет... и открих нещо. Нещо, за което се молих през изминалите две седмици. Нещо, за което Бог не ме е чул, че се моля. :(

 С едноминутно мълчание по повод смъртта на дъщерята на волейболния ни национал Светозар Иванов - 7-годишната Яна, която почина тази сутрин след две седмици в кома, започна пресконференцията за награждаването на възпитаниците на селекционера Мартин Стоев като отбор на месеца на "Пресклуб България". 

До последния момент бях сигурна, че Яна ще живее, защото просто не е честно. Сигурно звуча много объркано в момента, но не мога да подредя мислите си. Само имам нужда да напиша това...

Не познавам лично точно тези двама волейболисти, които бяха почернени в тази трагедия - Ники Найденов и Светозар Иванов. Но това няма никакво значение, защото те са част от моя любим национален отбор по волейбол. 
Плаках, когато разбрах за Никол. Виждах за първи път колко красиво и усмихнато дете е била на някакъв гаден некролог във вестника... Утре сигурно ще видя там и Яна... Две ангелчета!
И в крайна сметка какво нещо е живота! 
Преди две седмици - грандиозна победа над Германия! Пълна зала с фенове, перфектна игра на отбора! На другия ден загубихме Никол...
Тази събота и неделя - 2 категорични победи с 3:0, отново пълна зала... след ден загубихме Яна...

Искам само да ви помоля за едно - минутка мълчание за две ангелчета!

Минутка мълчание!

за тях и за другите, които също не познаваме

Прекалено много жертви даваме на пътя по една или друга причина :(

Мила,разплака ме!
Децата винаги плащат за грешките на големите...
Мир на прахът им!

...........

...

Нека почиват в мир...

Да запазим най-ценното на тази земя-живота на нашите деца! АМИН!

-----------------------

Благодаря и на момчетата, които намериха сили и играха по този невероятен начин, въпреки трагедията, която ги сполетя.
Сега са в Москва и можем само да си пожелаем да се върнат с медали :))) И усмивки!
А ангелчетата - те гледат отгоре и се радват с нас... надявам се да е така!