Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2009 03:04 - Още едно мнение за плагиатите
Автор: radost4e Категория: Други   
Прочетен: 4165 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 03.03.2009 03:08


Блог.бг не е специализиран литературен сайт и тук е място за всякакви щуротии. И за eдна зажадняла за ласки жена нe e престъпление да открадне някой и друг стих, само да си намери така жадувания ухажор…

 Тези думи трябваше да успокоят развълнуваната ми душа след разкритието за изворите на вдъхновение на една блогърка тук. Всички думи вече са измислени, това е ясно. Но защо трябва да се правиш на поет като не си? И още по-лошото – да преписваш други хора...

Гадничко е чувството. Няма как да го усетиш, ако не си творец. Защото за твореца всеки стих е като дете. Всеки стих е нещо изживяно, нещо от душата и сърцето, една болка или радост в повече...

 

По време на кратката ми разходка в блога на Клеопатра намерих следното:

 

1) Тайнствени мисли

http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=297344

28.02.2009

С магия тайнствено забулена
танцува бавно вечерта
и
 бледата Луна разголена
нежните ни сърца събра

За обич
  обречени в пълнолуние
търсим се сега с няжността
онази сила -
 дето ще изпитаме
ще
 ни попари с огъня на любовта

А ето как го е написала Лиляна Тодорова на 19.11.2008 :

 

С магия тайнствено забулена

се спуска бавно вечерта.

И бледата Луна зад хълма пак изгрява.

И нежните сърца тя пак с Любов дарява.

 

И ний поемаме по Лунните пътеки

и търсим в този свят неотразим

онази сила, дето ще събуди

чувства топли във душите

и утрешният ден ще стане

по-топъл от преди.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=142527

2) Стихотворението „На самотен остров” ми напомня за песента на Искрен Пецов, но само по заглавието, слава Богу.

 

3) „Бяс и рози” е ясно откъде идва J

 

4) Искам те-сега те искам

http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=296658

 

Искам те - сега те искам
с очи по-сини от море
с
 дива ярост да акостираш
и превземаш мойте светове

Искам те - сега те искам
с тяло стегнато като въже
силите ти да изстискам
да останем в пустинни брегове

Искам те - сега те искам
със ласки най - нежни от векове
във плътта ми да откриваш
свойта плът от богове

Искам те - сега те искам
в океан по безкраен от сега
границата му да преминем
и да се отнесем от него в синева

Искам те - сега те искам
качил се на гребена на вълна
с любовна ярост да се слеем
и после сладостно да отмалеем

 

Поне в 10 форума в нета съществува следния вариант:

Искам те!

Сега те искам!

Лудо, огнено горещо.

С дива ярост да изпивам

устни, пламенни, горещи.

 

Искам те!

Сега те искам!

Тялото да обладая,

силите ти да изстискам,

да потънем във безкрая.

 

Искам те!

Ще бъда нежен.

Във плътта ти ще потапям

свойта плът и във безбрежен

океан ще те разтапям.

 

Искам с теб!

Ах! Бяла роза!

Границата да прегазя,

да те вдигна, да те нося

на вълната на екстаза!

 

Искам те!

С любовна ярост,

теб със себе си да слея

и в красива нереалност

сладостно да отмалея.

 

Смешното вече е, че има и вариант „Желая те”

 

5) Имай милост

http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=294603

 

Имай милост - мили мой
в мислите ми скиташ от рано
познавам те - бушуваш порой
докато не ме удавиш припряно
.....
Имай милост - мили мой
спри да бродиш толкоз рано
там при този непознат завой
може да се срещнем и по-рано

 

Ето как го е написала Лола през 2001 г.

 

http://sex-love-bg.com/viewtopic.php?t=1025&start=30

Имай милост

Познавам те - в главата ми
отново скиташ, мили мой.
И в тази чаша чай, до таз цигара
смъртта да бях изпила, мили мой

по-леко щеше да е, сякаш
по-нежно щеше да е, мили мой,
от тези твърди стъпки
по моите пътеки.

О, спри да бродиш, мили мой!

Че може да се срещнем
там, в тази вътрешна страна
и трябва да крещя
и трябва пак да плача, мили мой.

Лола, 2001г.

 

6) За мъничко любов

http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=259721

 

За мъничко любов пребродила бих света
преминала
  бих през страшните лавини и снега
Нагазила бих в ледена вода през пролетта
танцувала
 бих над жартвената  огнена клада     
...
За мъничко любов пребродила бих света
светила бих нощем
 с неотразима светлина
Наяено съм със своята
 непредсказуема  съдба
и чакам някой
  отново да ме нарече  любима
                       
За мъничко любов пребродила бих света
склонила
 бих глава на силното ти  рамо
Топлина да можех да намеря аз
  сега
и да отвърна на нея чудно
  неотразимо

 

Ето откъде са почерпени фразите и идеите:

За мъничко любов

Ярослав Връхлицки

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.

 

 

За финал – 2 кражби от Дамян Дамянов, доста нагли...

Доста се учудвам на хората, които й се радват в сайта – дали пък дотолкова не познават творчеството на Д.Д., че са си помислили, че тези куплети с напълнени думи са на авторката.

 

http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=271412

Извинявай

 

Извинявай май те прекъснах
прости ми че те извиках точно сега
с думите ми непристойно те търсех
а и исках нещо да ти споделя

Извинявай май те събудих
самичка съм и ми доскуча
с мисълта ми май те учудих
а
 исках нещо да поясня

Извинявай мяй се натрапих
но съвсем мъничко ше постоя
не ме пъди че чак заплаках
аз съм просто ранима жена

Извинявай май се самоизтъкнах
пак в твойте самотни мисли
дойдох тук тихо и се залъгах
будна останах и в мечти

Извинявай май вече замръзнах
искам да се стопля при тебе сега
преминах през бури и изтръпнах
накрая почуках на твойта врата

Извинявай за малко поседнах
уморих се от дългия път в нощта
даже ще се опитам да подремна
или може би ще ти разкажа легенда

Извинявай нека бъда кратка
и да се върна обратно в деня
вложих в нея една поука сладка
за
 един мъдрец от стари времена

Извинявай май те залисах
а трябваше да разкажа това
но някой друг път опитай
да ме ислушаш не както сега

Извинявай но се замислих
защо трябваше да идвам сега
трябваше просто да помисля
и да те оставя спокойно на съня

Извинявай но си открехнах
тайно твойта врата
повярвай
 май ти донесох
само нетърпение и болката

Извинявай че ти разказах
всичко ненужно
  за мен
и дано поне не докоснах
някой съкровен далечен спомен
 

 

Оригинал:

Приказка - Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на
свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

 

 

Второто е също толкова популярно – в оригинал:

Дамян Дамянов – Среща

 

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,

аз нямаше да знам, че съществуваш,

аз нямаше да чувствам топлината

на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани

да пия от очите ти успокоени.

О, това не можеше да стане

виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.

 

А версията на Клеопатра е:

http://kleopatrasv.blog.bg/viewpost.php?id=271062

 

Събра ни ТЯ

 

Случайността с теб ни май събра
а можеше просто да се разминем
и пътищата кръстосани в нетната игра
просто да замълчим и преминем

Любопитството добре че надделя
и потънах в блога ти ненадейно
а ти можеше да останеш непознат
и щях да те отмина както всекидневно

Стеснителността ми добре ми помогна
иначе нямаше да знам че съществуваш
а можеше и да не почувствам топлина
и никога да не ме докосне нежност

Сълзите ми тогава ти разбра
и усети моята няма тревожност
единствено тогава ти ме разбра
и придърпа под своята греховност

Прямостта ни винаги е била една
познах я- въпреки че не те познавах
разбрах че ти си мойта светлина
и болката която не прощаваш

Надеждността
 добре че ни разбра
иначе нямаше да стискам твойте длани
и да пия от очите ти тихо свежестта
това не можеше изведнъж да стане

Откровенността и тя е за нас сега
един за друг сме били просто родени
сякаш сме се търсили дълго по света
и накрая любовта решила е да ни приеме

Обичта е безсилна пред страстта
защото не можеше да бъдем чужди
не гасне туй което искри с любовта
а можеше магичното да ни прокуди...

 

 

Ето какво е написала самата Клеопатра на първата си годишнина в блог.бг – 24 февруари:

Класациите не са важни! Те са временни явления само за в края на месеца....и тогава който пуска гласове е напред , дори и да не пише цял месец..! Все пак благодаря ! .... И да остана - пак ще бъда себе си !

 

Клео, автори като теб също са временни явления, доколкото може да се наречеш автор и/или явление J Пожелавам ти докато дойде време за втората ти година в блога, да станеш вече себе си. Дори и да не си поетеса, мисля че никой няма да ти се сърди!



Тагове:   още,   мнение,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kosara2008 - !!!
03.03.2009 12:31
напълно те подкрепям и заставам зад всяка твоя дума в този постинг...тенкс!

вече си в моя блог.бг, харесвам истинските хора тук
цитирай
2. pegas08 - Ех, любов, любов,
03.03.2009 12:43
Би казал Остап Бендер! Благодаря на Нравственната Полиция, че ме светна! На системи съм от доста време и знаете защо дишам. Извинете,че не съм вещ по вашите дела много, профан да го кажем. Е, дръпнахте системата! Икономии,знаеш!
цитирай
3. radost4e - @kosara2008
03.03.2009 15:36
Благодаря ти за подкрепата. Дано има повече истински хора, не само тук, а и в живота ни :)
цитирай
4. pumpal - Знаеш,
03.03.2009 16:30
че имаш и моята подкрепа! :) Не се рових повече в блога й, но виждам, че наистина е тенденция. :(

Поздравявам те за позицията!
цитирай
5. radost4e - @pumpal
03.03.2009 16:32
Mисля, че нашата позиция е правилната и всякакви други коментари, че това е забавление, не ме устройват!
цитирай
6. apostapostoloff - Зажаднялите за ласки жени да
20.11.2011 15:42
си наемат жиголо! Има колкото щеш, с лопата да ги ринеш...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radost4e
Категория: Поезия
Прочетен: 685200
Постинги: 273
Коментари: 822
Гласове: 2262
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031