Дразни ме фактът,  че си някъде там,
че съществуваш, но далеч от мен.
Полудявам от мисълта,
че си затворен в една стая,
без светлина, без любов...
без мен!
Побърква ме
нуждата ми да съм до теб.
Обсебваш съзнанието ми
всяка свободна секунда.
Преследваш ме
в сънищата ми-
нежен, грижовен,
целуваш.. докосваш...
Изгарят ме спомените..
Ако не бяха те,
нямаше да знам,
че теб те има някъде там,
че съществуваш,
но далеч от мен!

Бих го озаглавила Илюзия. Макар в моя живот той да се появи наистина, но... почина. И е далеч.