Искам да ти кажа "Не ме търси", но не мога да го изрека.
Отдавна се чудя защо имам нужда от теб.
И как системното незадоволяване на тая нужда я увеличава.
Опитвам се да го кажа... но думите така и не се отронват от пресъхналите устни.
Същите устни, които те целуваха,
устните, които те обсипваха с отдавна жадуваната нежност...
Устни, които трепереха при всяка твоя сълза,
която си мислеше, че не виждам...
И колкото и да искам да ти кажа "Не ме търси", просто не мога.
Вплела съм се в теб... и ти във мен.
Като бръшляна по онази стара къща, която ти показах вчера.
Като ключа от старата квартира, който от години не изхвърлям.
Като плитките, които баба ми сплиташе като малка.
Вплели сме се... а вървим всеки по своя път!