Незнайно как,
незнайно кой
бе скъсал струните
на втората цигулка.
Младеж незнаен
вчера до зори
на нея трепетно е свирил.
Мечтал е да звучи
неповторимо, виртуозно,
но не и като втора.
Струните е галил,
а душата й е плакала
за друг.
Струните е галил,
а някой след това
със гняв ги е изтръгнал.
Със гняв и със надежда,
че тя за другия ще спре да пее.
И ето днес цигулката е тиха,
не пее, не тъжи...
Забравена е в ъгъла,
наказана във самота.
А виртуозът
на първата цигулка
свири.
И тя като кокетница
в ръцете мъжки се извива
и въздухът трепти
от тяхния дует.
А втората цигулка
тихичко умира...

Тук всички мълчат, защото са тъжни, замислени, потресени :). Нямам думи, МНОГО е.