Когато си тъжен, идваш при мен.
Аз съм тази, която убива тъгата.
Всяка среща е едно брутално убийство.
Слагам ръкавици, за да няма отпечатъци,
зареждам пистолета със сребърен куршум -
почти като за Дракула,
обличам се секси...
и съм готова да убивам.
Въоръжена и опасна!
А в сърцето си нося нежност за теб...
за да празнуваме след погребението!

Сърцето на героинята е голямо, може би си ти, има място за всяка човешка тъга. И, радвам се, че стигате до празника. Но нека не става кошче за боклук. И в другите стихове срещнах данни за събиране на човешки отпадъци. Не да го няма, да е с мярка. Тук ми се струва в повече. Може да греша..
За първи път срещнах забавна нотка в стиховете, а лека усмивка винаги ще е от полза, мисля.

Никога не съм вярвала в задължителността на римите. Формата бледнее пред съдържанието.