Не обичам да казвам
"завинаги".
Всичко си има
начало и край.
Последните минутки
от вечерта ми с теб
изтичат.
Както пясъка
през пръстите ми,
когато ме целуна
на плажа.
Затворих очи,
а мидичките гъделичкаха
мокрите ми ходила.
Преди секунди
бяхме в сините води,
ръка за ръка,
очи в очи...
морето ни благослови.
И макар и да няма
"завинаги",
ще си пазя спомена -
за плажа,
целувките,
мидичките
и нежността
на синьото море.

много е слатко

азсъм музикантка и също пиша стихове . за стихотворението-много силно. продължавай в същия дух.......

Чудесно се изказваш...давай все така!Успех!

А бе много си премерен, много си запознат с хората дето и вторите имена не им знаеш!:)

Към Гери.Ако пишеш, мила, нека не е "занемава" и "слатко", защото е слаДичко и, защото трябва да пишеш и чувстваш вярно. Важно е колко старание влагаш и колко си ТОЧНА.
Приятелска забележка.

безумно щастлива обаче
сутрин да се събудя отново
до теб

:)))))