От три дни сърцето ми не пее.
За миг замряха звуците вълшебни,
огласяли преди и твоя дом.
Реката тече по-тихо, по-бавно,
вече не бърза за никъде.
Вятърът подрежда с пръсти нежни къдриците ми,
не ги роши както преди.
Дърветата и те кротуват по алеите,
вече не шепнат с листа.
Слънцето е минало на пръсти,
опарило ги е с по лъч-два да замълчат.
Пясъкът е блестящ и изкушаващ
и ето – тялото ми потъва в него.
А морето сякаш ревнува
и ме вика: “Ела в моите сини води!”...
Всичко е тихо, кротко...и скучно.
И всички вече знаят...
уча се да живея без теб!

...да знаеш откога ме зове морето! И теб ли зове или твоята героиня? Може да ми отговориш на лични.

da stane morski truvenik!!! ))) Pak i ne e li malko studeno oshte krai moreto , che da se zarawq geroinqta v pqsaka? Mi ako vzeme da nastine! Kvo she praim togaa bez neq?

кой ли е тоя, дето не знаел какво ще прави без мене? :))

kak e be:) az ne6to ne pi6a v bloga i ne vlizam malko mi e sku4no ama samo ti me radva6 v toq suharski sajt!
are 4e mi svur6va vremeto 4ao!:)))))))))