Сестра съм на Луната.
Не обичам самотата,
но живея от нея.
Тъмно ми е без Слънцето,
но то грее за други.
Топли ме мисълта,
че все някой ме обича,
но още не си е признал.
Очаквам лятото,
тогава морето е топло
и безумно красиво
и синьо.
Искам да те обичам,
но вече ме е страх от теб.
Държиш емоциите ми във плен.
И когато решиш,
пускаш някоя на свобода.
Вчера ми позволи да плача.
Кога ще ми забраниш?

naistina i na men mi xaresa

много хора те обичат....................
повярвай ми :)

казаното по горе. Щом и kasus те "одобри" то вече можеш да си спокойна( шега).
Дано да видя в близко време един постинг написан от щастие

... не изразяват начина, по който се чувстваш.
Красиво мислиш.

Когато успееш да не го обичаш, това ще е последния му опит за жестокост....???!!!???

Добре си го казала.......

Няма смисъл и от сълзи,
за мъж не ги рони.......
ако става така,
както пишеш тук сега!
Пази душата си дете!
Обичай така ,че И на теб да ти е добре!