Ти ли гримира

душата ми

в цвят на тъга,

ти ли снощи повика

реките в очите ми…

Знам,

ти си изгонил

съня ми

и с демони черни

пируваш

в мойто сърце.

Само ти нараняваш

детето в мен,

а после невинно питаш:

“Защо ме лъжеш,

че не си плакала?”

Днес в полунощ

ще скъсам паяжината,

в която оплете

мислите ми,

ще изхвърля възела,

в който си вплел

душата ми…

Дали ще усетиш,

че вече не търся

очите ти?

Кой първи

ще ти каже,

че развалих

магията…

прекрасно е:). липсата на най-хубавата магия се усеща бързо...

Много добро!

Много добро поетично изразяване! Липсата или отлитането на любовта също ни вдъхновяват...

Прекрасно...

откровено, изчистено и стилно. Поздрави

Много ми хареса, въпреки, че накрая малко се натъжих. Ама ти сигурно ще направиш нова магия:)))

много хубаво, мила :)

...едно браво! Стъпва на крака...

Как си мила в полунощ и през деня?
Забрави ме,а съм с тебе мила и добра!
Пак ли някой с клюка зла,
между нас се свря?
На магии не вярвай от мен запомни!
В човека ,в доброто повярвай и с добро ме помни!

много сполучливо се е получило......

Дано някой успее да направи нова магия... някой от двама ни... за предпочитане!