Имам кристално кълбо.
Когато не мога да разгадая
какво ми казват очите ти,
поглеждам в него.
То не ме лъже.
Показва ми твоите мисли,
води ме до скрити желания
и тайни копнежи.
Когато си далеч,
поглеждам в него и те виждам.
Когато плачеш,
когато се смееш,
когато ти липсвам...
Имам кристално кълбо,
но вече не искам да гледам във него.
Страх ме е какво ще видя.
Страх ме е, че тя ще ми се изсмее отвътре
и ще ме пита: "Да не би да си мислиш,
че вече е твой?"
Ще ме гледа нахално,
а в ръцете й твойто сърце ще тупти.
Имам кристално кълбо...
Имах кристално кълбо!
Вчера го счупих!

Mn e qko! bravo radost4e :) i az iskamm edno kristalno kulbo da cheta mislite...mn neshta shte razbera... :)

Аз го счупих именно за да не виждам. Не винаги е хубаво да виждаш, аз видях неща, които не ми харесаха!

че всеки има това кълбо. ДАли поглежда в него?
Да, всичко се вижда, не само в розово. Аз обичам да виждам и си го пазя.
За писането ти...търся го да видя как си, накъде си тръгнала. Изненадай ме с форма?

Интересно като замисъл.
Ами тези с по много такива кълбета....?

Като идея е страхотно! И на мене ми се иска да си имам такова кълбо и то кристално,но.....

ТОВА ПОЕЗИЯ, САМО СТРАХ ИЛИОГЪНАТИ КОЛЕНЕ Е?
НЕ ТЕ ПРЕДИЗВИКВАМ ИЛИ ПСУВАМ, ПРОСТО Е МНОГО ЛИЧНО ЗА ДА РАЗБЕРА СЛУЧКАТА .

Аз пък не разбрах въпроса - може ли пояснение като за блондинка?

Не бе, казах ти че не псувам.Не разбрах само ,
за Него ли плачеш ,или за това че вече не го разбираш .Анадън му?

Най-често плача за това, че той плаче, и затова счупих кълбото - да не виждам, че плаче и да не виждам Нея - причината, заради която плаче...
Капиш?

Уакаримас!