На приказен пясъчен бряг
в крайморския град
стои онзи старец
белокос и тих
със светлосините,
пронизващи очи.
А в тях се крият
тайните на този град.
Заключил в погледа си
хиляди истории,
ревниво пази ги
и никому не ги разказва.
Старецът със светлосините очи...
Посреща залези и изгреви,
със неуморен поглед,
вперен в морските вълни.
Очите му си спомнят
всички влюбени,
потърсили тайно убежище
на златния пясъчния бряг.
Сърцето му е трепвало
с отронването на сълзите им.
Душата му е молела за милост,
да се спаси от свойта самота.
И все така са тъжни
светлосините очи,
а уж са видели
толкова обич...

31 август 2006

Браво! Много ми хареса!:)

Благодаря ти! От 4 сайта, в които си публикувам творчеството, ти си единствения човек, който се е престрашил да коментира този стих :)