Копринено-нежни,
ветровете танцуват
под лунни небеса.
Не чуват ли виковете
на раненото сърце?
А онези очи,
които познавам до болка,
днес защо са с чужди жени?
Дано вълните морски
да успеят да изтрият
усмивката ти от душата ми.
Защото кожата ми
твърде дълго ще запази
спомена за десетте пръста,
които бяха господари
на всяка моя клетка.