Вратата се отвори.
Прага прекрачих.
Назад да се върна
не мога.
Вече казах
магическите думи.
Отворих вратата.
Зад нея ме чакат
твоите устни
и две топли длани,
събирали
сълзите ми
снощи.
Защо си ме чакал
да разбия
оковите на страха
и да се изправя гордо,
да забележа любовта
в очите ти
и тихата нежност,
с която винаги си
бдял над мен.
Колко още щеше да ме чакаш...
сам след полунощ,
заслушан в стъпките
на непознатите по улицата...
Толкова си ме чакал,
а защо не отвори
първи вратата?
Защо не каза първи
"Обичам те"?

biva te