Когато ми липсваш,
щурчетата вечер не свирят.
Когато те няма,
маска от мрак и тъга
покрива лицето ми.
И сякаш е сън,
а будна съм аз.
И сякаш е зима,
и чакам погледа ти
да разтопи
ледове полярни.
Сякаш това
не са моите устни,
които те търсят.
не са мои тези сълзи
и тези ръце,
които те прегръщат...
Мои ли са?
Или на някоя
по-дръзка и дива?
Как искам да съм като нея!