Щастлив е днес художника,
завързал на врата си
най-веселото синьо шалче.
Декември е,
а сякаш юлско слънце грее
от очите му кафяви.
Той сключи сделка -
сутринта продаде
най-любимата своя картина.
Платното бе безценно,
попивало сълзите му до вчера
и мъката по русокосата певица.
Загадъчна картина,
в която беше вложил
чувства слепи,
своите надежди
и мечтите по една звезда.
Уви, забрави за това,
когато му предложиха цена огромна.
И тази сума във душата му изтри
и обичта, и сълзите, и болката...
Продаде ги!
ЗабрАви красотата й,
изтри я от сърцето си,
намрази песните й.
Щастливец, бихте казали!
А други дават милиони,
за да забравят и да спре да ги боли!

Браво Радостче :))))

Нищо,че предпочитам римите.
Дали пък тази русокоса не е твоята.... Гергана? Извини ме за любопитството.

Хубаво стихотворение :)

Хахха, защо да е Гергана... просто една русокоса певица, която ранява мъжки сърца... А защо да е в БГ въобще ... ?