“В момента нямате връзка с този номер” Анджела вече мразеше тоя монотонен женски глас. От пет дни се опитваше да намери Ева и поради някаква необяснима за нея причина, мобилния й беше изключен. Прехвърляше в ума си няколко варианта. Може да е е появил мъж в живота й. Крайно време беше да спре да се влюбва и омагьосва от нечии сини очи, докато въпросния излизаше с най-известните манекенки от града. Може пък да е отишла при баба си на село... не, едва ли, тя не обича да ходи там, щеше да предпочете да прекарат заедно нощта и да си говорят до сутринта, докато слушат вечерното радио шоу.   А може и да й се сърди заради последните три дни. Зарязох я заради Ник, и още не съм й разказала какво се случи... Не, заради това нямаше да си изключи мобилния. Докато размишляваше, вперила очи в монитора на компютъра си, изведнъж зеленото цветенце долу вдясно премигна и се появи прозорче с надпис: “ЕВА е онлайн”.             Слава Богу, най-накрая, усмихна се Анджела, сега ще почнат едни безкрайни разговори.       - Здрасти, Анджи! – написа Ева и добави едно намръщено човече. Лошо, наистина се сърди, каза си Анджела. Ами сега, как да й се извиня... -         Здрасти, Ева! Аз... не трябваше така да те зарязвам 3 дни... но ние с Ник... нали знаеш откога чаках този момент... Чакай, ще ти се обадя у вас, искам да ти го разкажа по телефона, тук не е същото! -         Анджи... не се обаждай вкъщи, моля те. -         Добре де, казах ти, че съжалявам. Не ми се сърди! Не си ли щастлива за мен? -         Анджи... аз не съм си вкъщи. Аз съм доста далеч от тук. -         Далеч? Колко далеч? Доколкото знам, в селото на баба ти още няма интернет, нали? -         Не, не съм при баба. Не знам как да ти го кажа. Аз избягах от къщи... и сега съм в апартамента на една ... на една жена... тя ще ми помогне да си намеря работа тук. Исках да се махна, вече не издържах. -         Ева, не си прави майтап. Сигурно си в интернет кафето до вашата къща. Прибирай се веднага, ще ти звънна след 5 минути, чуваш ли? -         Не, не! Анджи, недей! Майка ми и баща ми не са ли ме търсили у вас? -         Ами... аз бях три дена с Ник в семейната им вила, може и да те е търсила... Усмивката на Анджи замръзна. Ева май не се шегуваше. Наистина беше избягала. Но защо? И коя беше тая жена, при която е в момента? Откъде се познават? Каква работа ще й търси? От какво е искала да се махне Ева? Хиляди въпроси напираха в главата й. Дали Ева щеше да й даде истинските отговори? -         Анджи, трябва да изключвам чата. Може да ме види някой, че ти пиша... Отново онова намръщено човече. -         Ева, кога ще си пак онлайн? Какво, по дяволите, става там? -         Нищо, бъди спокойна. Жената е много добричка. Разказа ми целия си живот, имала е един куп проблеми, но се е справила със всичко и малко по малко се е дигнала на крака и сега има свой собствен бизнес. Сега сме в офиса й, но наистина трябва да приключвам. Ще ти пиша писмо! Обещавам! Нещо определено не беше наред. Ако беше толкова добра тази жена, защо щеше да се разсърди на Ева, че пише на приятелката си. И как така си разказва живота на едно непознато момиче? Вярно е, че Ева излъчваше доброта и невинност, но като се замислиш, тази комбинация сама по себе си бе опасна за сегашната ситуация. Къде, по дяволите, е Ева? 

bravo na teb

Искам продължението!
Заинтригува ме!

на Ева й търсят работа като компаньонка или проститутка. Дано се измъкнеш от този предсказуем вариант , или го направиш забиващо въпреки очакваната ситуация.

Искам продължение!
Казах! :)