Реката,
от която ми носиш вода,
е от моите сълзи.
Мокриш
пресъхналите ми устни
с капчици тъга.
Нека е студено,
нека кожата ми
настръхва
със всяка докосваща ме
капчица дъжд.
Колкото и студено да стане,
никога няма да се
сравни
с полярния хлад
в сърцето ми...

Не може да е толкова тъжно (:
Но все пак си го написала красиво.

Може, нали е за мен...