Вчера е далече.
Спомените ми са
персона нон-грата.
Повтарям си,
че съм силна,
но кой ли ме чува.
Май говоря тихо...
Безкрайно щастлива съм
в моя малък свят от мечти.
Ти кой беше,
защо не те помня?
Виждала ли съм те,
май случайно
с теб се сблъсках.
Парфюмът ти е
някакси познат.
Напомня ми за вчера...
Но вчера е далече.

Страхотнооооо! Браво!!!!!!!! :)

Прекрасно! Семпло и за това прекрасно!

Благодаря! Написах го само от една реплика, но тази реплика доведе много мисли за моя живот и хората в него.

не ме покани ти да видя,как булчинската рокля ти стои.Такава ли е ,същата,каквато пред мен ти мислено крои-така ли царствено отзад се стели,надиплена от трепетни вълни-или си изменила ти модела-така както мене с другимо замени!Дали от свежи маргаритки,венец ти е изплела пролетта,с каквито кичех тежките ти плитки,на твоита първа радост-младостта.Но споменът нещастен ще нахлуе на всички пролеттни цветя с дъха.Ще те прегърне пламенно и буино,ще грабне от лицето ти смеха.Не трепваи ти от дръзката прегръдка,невидима е тя -не се плаши,отпии от чашата дълбока глътка и всеки глас в сърцето заглуши...И някои ще извика там горчиво-на устните ти знам ште загорчи,оназ целувка първа и тръп4ива,целувката ти брана...Но ти не трепваи,смеи се щом се смеяти пии до дъно-нека да горчи,че смях и вино ще заменят............