Невидима съм за теб.

Разминаваме се като непознати,

навеждаш глава от страх 
да не срещнеш погледа ми,

да не изгорят зениците ти

от пожара в моите очи.

Страх да не стигна до дъното

на твойта слабост

и да открия себе си там.

Забравщ всички думи.

Те пречат на истината.

Забравщ кой какво е казал,

дори и аз...

най-вече аз.

Отговорите са в очите ни.

Погледнах вчера в твоите.

Устните ти прошепнаха

"Не искам да те виждам!",

но очите изкрещяха:

"Моля те,

не ме оставяй сам!"

И пак чужди думи

заглушиха плача им...

и ето - днес аз и ти пак сме сами.

Някъде между къдриците на

недоушитата ми рокля,

в паузите на мълчание

на кръстницата

и над раменете на кръстника

те виждам как надничаш 
и ме търсиш...

Искаш ли ме още?