Там, където свършва
моето "не",
започва твоето желание.
Улавяш ме в паяжината
на погледа ти,
търкалям се
по ръба на изкушението
и пак ме имаш,
макар и за час.
Тук, когато свърши нощта
и всички си отиват,
оставам твоя пак.
Завиваш ме
с копринено-нежна любов,
да ме скриеш
от чужди очи
само за себе си.
Егоист си.
Но аз не искам
да избягам.

И правилно!

Tvurde sum sklonna da priema,4e se zabelqzvat nqkakvi begli na4enki na poeziq,no nqkak si nqkude v stihovete vi sqka6 ne6to lipsva,sqka6 ne6to vse ostava nedovur6eno.Vse pak-moite pozdravleniq za ysiliqta-produljavaite v su6tiqt dyh,no i 4etete pove4e poeziq!

Blagodarq za vnimanieto.

Прекрасен начин да започнеш деня си. Не ти ли се спеше прекалено много, мила моя, за да ми напишеш това?

Чудесно стихотворение ..отново :) Продължавай в същия дух и...очаквам моето стихотворение в най-скоро време.. ;о)

Tvoreneto na takiva prekrasni "izrazi na chuvstva" ne se uchi ot knigi i poeziq, a se zarajda ot dushata. I za info na 'milite' hora ponqtieto e DARBA, a ne procheteno i naucheno!
Radost4i -- USPEH !! :)