Лъжеш ме,
вече знам...
с лукава усмивка
ме лъжеш.
Разказваш истории,
на които мислиш,
че вярвам.
А аз с очи,
вперени в тебе,
още се смея
и се чудя
на себе си
защо не тъжа.
Лъжеш ме,
красиво ме лъжеш...
После тръгваш.
След тебе пък аз,
по пътечки планински
търся извори чисти,
от тях да пия
и да измия срама.
Следиш ме,
вече знам...
Пускаш отрова
във моите извори,
искаш ме мъртва -
тайните бързо разкрих.
Но моята тайна
не знаеш -
че нося душата на котка
и седем пъти
не ме ли отровиш,
спокоен не бива да спиш!

Интересно, но и интерно... предполагам, че правата са запазени. Ти си доъстойна за шена на Шекспир, жалко, че го няма. Стихотворението е загадка.

Шена като жена ли да го разбирам или като шейна?

Stihotvorenieto e edna zagadka, no ima i protivorechia v nego, uj ti se sled nego, a posle kazvash che toy te sledi. I sega posledno koi kogo sledi, may ser vatrite v tesen krag

Аз излизам след като той е излязъл, а не подир него. А той ме следи къде ходя и трови изворите, от които пия... Сега да чакам коментар от Джони Уокър или от Собиески?

nai nakraq novo stihotvorenie... 4akaneto si zaslujava6e :)

Не знаех, че има и чакащи! Respect и от мен!

И все пак по-хубаво заблуден и щастлив, околкото нещастен от истината :P