Започнах да пиша един разказ. Темата е любов, то е ясно. Какво друго да се завърти във влюбено-загубената ми глава? Дотук добре, дописах го почти до края, оставих недописан точно финала. Не нарочно, а защото се двоумях каква да е съдбата на героите. Дали той я обича, макар и да не го осъзнава? Дали ще я прегърне и ще бъде с нея? Май романтичния край е прекалено лигав... Не мога да си самоубия героите като Шекспир, ще ме обвинят в плагиатство. И какво да ги правя? Те май се обичат. Ама как да го довърша тоя разказ, като вдъхновенето ми тази вечер ми го смачка главния герой и то само с 1 дума. И като не мога да му се сърдя, сама съм си виновна. Някой да не би да ме кара да се държа като ученичка като го видя и да си забравям името... В предния разказ, “Топъл сняг”, си убих героите. Пак той беше виновен. Пак беше попаднал в студен период. Този път ми се иска малко по-щастлив край. Повече любов да има между хората, повече нежност... И все пак аз съм автора, ама за някои неща трябват двама. Много глупости изписах тази вечер, един път и на мен да ми се случи. Всъщност, пак се влюбих... и пак в него...

Я не го убивай. Сложи хепи енд, нищо, че на някои ще им прозвучи сълзливо, хич да не ти пука. И искам още снимки!

Малко ще се поразвеселя, ей сега ще ги кача и другите!

който трябва да го прочете.

ledenite blok4eta vyr6eha dobra rabota... 4akame ne6to originalno ... otnovo ;)

Благодаря за подкрепата, много малко ми трябва и само от един... и бих написала доста неща... но засега не ми помага.