Познавам ти

и двете половини.

Няма да повярваш –

влюбена съм в лошата.

Тя ми обръща гръб,

не ме поглежда

и мълчи.

Боли ме

от това,

но вярвай –

от добрата повече

боли ме.

Добрата половина

изкушаващо ме гледа,

с поглед ме съблича

и за нея съм богиня.

Не ми ли вярваш,

че от лошата

по-малко ме боли?

Защо ли?

Защото към добрата

аз съм пристрастена.

А за нея съм

поредната играчка

на разглезено дете.

Хубаво е ! Но това е лицето на живота...добро и лошо, заложено във всеки от нас.... :)

а ти плачеш нощем в леглото - сама с възглавницата и тишината, гушнала някоя плюшена играчка...

Спя с каквото реша, но поне съзнанието ми не е изпълнено със злоба и завист! И не се страхувам да си напиша името!