Зареждам си в Winamp-а старите песнички. “Черна роза”, “С половин сърце”, “Черни огнени очи”... Един човек, който обичах много, ми ги пееше преди. Почти преди да се съмне... Не че сега не го обичам, но просто малко или много пътищата ни се разделиха. Сега може би ги пее на някоя друга J Или просто затваря очи, и си пее. А затваря очи, защото аз винаги го разсмивах и щеше да забрави текста.
Малко е егоистично. Имаше много хора покрай нас, а той ги пееше само заради мен. Понякога го болеше гърлото, но аз толкова много настоявах.... Може би понякога дори не е бил в настроение, но пак е пял...
Пиша всичко това тук, за да му благодаря, че го има в моя живот. Независимо колко често се виждаме или чуваме, искам да му благодаря, че винаги е бил и продължава да бъде едно слънчице, което успява да ме усмихне в намръщеното ми ежедневие. А малко хора го умеят това – да ми бъдат истински приятели!
da si jiva i zdrava i mnogo po malko muka prez idvashtite godini;)
Благодаря за пожеланията, следващия път гледай да са искрени ;)
И стига вече с тия борби за тази и онази музика, че ми писна!
13.08.2006 12:46
i wse sy6tiq li si e :)