Имаше една песничка на No Doubt, в която се пееше:

I really feel I’m loosing my best friend,

I can’t believe this could be the end…

It looks dull…don’t let him go,

And if it’s really, I don’t want to know...

До днес си мислех, че именно това ми се случва – губя много ценен за мен човек.

Веднъж вече ми се случи. Бях на 19. Той живееше под наем с двама приятели в апартамента под нас. Отсреща пък живееше една мила и кротка женица, доста по-голяма от нас, избягала от съпруга си, който я биел и сега се криеше с любовника си там. Един ден, докато бях на лекции, тя решила да разкаже на моя приятел, че съм влюбена в него и съм решила да му правя магия, за да се влюби и той в мен. Дори обяснила с какво точно ще я правя (ще ви го спестя). Нито съм била влюбена в него, нито ми е идвало на ум да му правя магия. Но той й повярва. В един момент изчезна. Питах приятелите му за него, те отначало премълчаха, после казаха, че би трябвало да знам защо е избягал. Когато ми разказаха какво е измислила моята “приятелка”, стоях, гледах в една точка и казах: Не може да бъде!

Но така и стана - беше си отишъл, беше загубил доверие в мен. Аз обаче не се отказах. Отидох в университета, намерих къде има лекции, изчаках го пред стаята. Помня още стълбите, на които говорихме. Попитах го какво е станало. Той се усмихна и каза, че нищо не е станало и замина.

Правих още няколко неуспешни опити да го издиря. Преди две години се засякохме случайно на работното ми място, оказа се, че ще работи на хонорар при нас. И сега се виждаме ей-така случайно поне веднъж седмично, здравей-здрасти и толкова. 2-3 пъти беше ме разпитвал какво работя там, къде ми е стаята и т.н. Никога няма да е като преди, но поне не е останала в него никаква обида към мен.

А сегашния случай... напук на всички приказки, че няма приятелство между мъж и жена, аз се сприятелявам по-лесно с противоположния пол. По необясними за мен причини много хора ми завиждат за приятелството ми с Него и искат да ни скарат. Не мога да си го обясня защо и с какво им преча, той си има негова теория за нещата, но след днешния ни сериозен разговор вече ми е по-спокойно и излизам от депресията, в която бях решила да изпадна.

Знам, че той не чете тук, но искам да му благодаря за всичко и да споделя с вас думите му:

“Аз искам най-доброто за теб и правя, каквото мога  и ако мога и трябва да направя още нещо, ще го направя само да си добре и да си щастлива. И знай, че винаги ще те защитя, каквото и да ми струва!”

Пожелавам ви го и на вас! Както казах вече днес на глас – светът е прекрасен! Поне за момента!