Днес си припомних как и за кого написах този мой стих:

Познаваме се от час,
а дъхът ти вече гали
голото ми рамо.
Нещо ме привлича
към теб...
Какво ми направи,
че нямам сили да си тръгна?
Познаваме се от час,
а ми спря дъха
от първата минута...
Ръката ти се плъзва
по моята
и се вплита
в нежната ми длан.
Откъде се появи
такъв омагьосващ
и безумно красив...
познаваме се от час,
а ти се отдадох
за секунди.

Слънчицето, за което го писах, така и не го е чело. Когато разбра, че пиша стихове, ме попита: “А има ли писани за мен?”. Нещо, което доста от представителите на мъжкия пол, които познавам, са ме питали. Ако му го прочета, едва ли ще ми повярва, че е за него, защото случката с нашето запознанство съм преразказала с голяма доза фантазия и еротичен заряд. Но едно е истина – имаше я същата тази магия. Почувствах се особено. Забравих коя съм и къде съм, забравих как се казвам... а той ме гледаше в очите и се усмихваше. Умее ги той тия неща – да омагьосва жените.

Няма да забравя едно негово изречение. Бяхме се събрали в една пицария на плажа и обсъждахме вечните теми за мъжа и жената – как жените държали повече на чувствата, а мъжете – на секса. Той дълго мълча и накрая каза: “Къде са тези жени с чувствата, аз защо не съм ги срещал?”. Трябваше да е забавно, всъщност някои се засмяха, но на мен ми стана тъжно. Той, който можеше да омае почти всяка жена, си задаваше въпрос за чувствата. И търсеше чувства, а не купони и връзки за една нощ. Едно от малкото неща в живота, които ме радват и които оценявам страшно много!