Искам да патентовам този израз и да си го използвам во веки веков. Мога с различни интонации да му придам куп значения, мога да го накарам да звучи дори иронично. Да ми простят всички, които мразят иронията ми, но тя е част от мен и ми идва отвътре, а не нарочно, както си мислите.

Но не за иронията ми е този постинг, а за милите думи. Цитирах на едно непознато момче в ICQ нещо от последните дни  и той го охарактеризира именно така – “мили думи в студено време”. Поговорихме още малко и за мен той вече не е “едно непознато момче”... всъщност сега усещам, че дори не разбрах как се казва, а му разказах половината си живот и му показах най-дълбоките си рани, които още болят. Невероятно е как болката сближава хората и как непознат човек може да ти даде толкова топлина за толкова кратко време и да те накара да почувстваш, че не си сам. Може би затова помогна факта, че имаме на пръв поглед подобни съдби. Само дето той няколко пъти ми каза “блазе ти”, заради което ми стана гузно на моменти. Май накрая ще се окаже, че аз съм един щастлив човек. Защо ли само аз не го забелязвам?