Господи, какъв ден! Всичките ми дни от началото на тази седмица са просто едни вълнуващи и динамични. Все ми се случват откачени неща, време беше след голямата почивка покрай празниците, когато си лягах сутрин в 7 и ставах по тъмно.
В понеделник явно много съм се вълнувала, че пак ще съм на работа, защото за мен да отида да си чакам служебния автобус 10 минути по-рано, само по себе си е събитие. И как да не е при положение, че сценария ми всяка делнична сутрин е в жанра “екшън” с елементи на пресичане тичешком на червено и бягане подир бял автобус със зелени букви.
Във вторник по варненските улици ме заприказва някакъв чичко, дето каза, че работи “ловец на глави частпром”. Можело да отида в Първо РПУ да проверя, там имало записано колко души е хванал. Напомни ми на другия, дето преди 2 месеца се опитваше да ме убеди, че ме е виждал в “Искрено и лично”, но не ми харесал възгледите за живота!
Днес в сряда по повод повода се чух и видях с доста хора, които ми липсваха напоследък. Тази година май ще ми хареса. Само ми стискайте палци довечера на купона да не ме хванат МАКСИМУС да ми правят подаръци!
01.01.2008 10:44