Събота е, хора! Аз имам два почивни дни, които понякога ми се изнизват също в работа! Нямате ли сърца? Няма ли почивка за вас?
И така – излежавам се аз, няма никой вкъщи, спокойничко ми е и в 12 и нещо звъни домашния. По Законите на Мърфи той е в другия край на стаята. Ставам, вдигам, казвам максимално любезно “Ало”... Отсреща непознат мъжки глас: “Здрасти, какво правиш?”. Лъхна ме на шуменско-провадийски акцент, прехвърлих наум роднините там, но някакси не го намерих в база данните от познати гласове, но въобще не ми пука. Казах си: “Радостина, ти си комуникативна, поговори си с човека, няма да ти е за първи път!”.
Тук мога да отворя една скоба – преди да се появи телефонния тероризъм с машинни части, пари, ваучери и т.н., кака ви Радост е замотала доста хора, които по погрешка са й звъняли на телефона. С тази разлика, че не съм искала нищо, просто да се посмеем и после им казвам истината, че са объркали номера. Какво да направя като обичам да си говоря с хората?
Та... да се върнем на човека, който ми звънна и ме вдигна от леглото. С него си проведохме следното диалогче:
Той: Здрасти, какво правиш?
Аз: Добре съм. Ама кой се обажда?
Той: Е, как бе, не ме ли позна?
Аз: Аааа, Пешо ти ли си бе? Отдавна не си се обаждал. Всичко наред ли е?
Той: Аз съм, ама направих голяма беля... тук се почва едно хлипане по телефона
Аз: Чакай, недей да плачеш, какво е станало?
Той: Ударих една жена на пешеходната пътека... хлипането преминава в подсмърчане и плач
Аз: Спокойно, недей да плачеш. Кажи ми къде си да дойда да видя какво става.
Той: Полицаите дойдоха и ме прибраха във Второ РПУ. Моля ти се, ще ти дам телефона на следователя, обади му се да питаш как е жената.
Аз: Добре, спокойно, аз имам връзки, ще оправим нещата. Момент да запиша телефона.
Продиктува ми вивателски номер на следовател Васил Василев и каза през сълзи, че ще ми се обади пак. Миличкия!
През това време аз се обадих на номер 166, разказах им случката. Понеже бях много амбицирана да направя нещо и аз в борбата с тези нахалници, решихме да си уредя среща с него след известно време, а те ще пратят цивилен колега и ще опитат да го хванат. Явно съм звучала доста амбицирана, защото полицая каза по телефона “Вие няма да ходите на срещата!”.
Пешо не ми остави време обаче да се свържа със следователя Василев и ми звънна пак.
Той: Какво стана, обади ли се на следователя?
Аз: Ами опитвам, ама дава свободно, не ми вдига. То днес е събота, той работи ли?
Той: Да, работи. Ти как го набирВаш?
Аз: От домашния звъня на този номер, който ми даде.
Той: Обади му се пак, аз ще ти звънна след малко.
Както ще се досетите, не пропуснах да се свържа със следователя Василев. От първите секунди на разговора ни се чува отзад яка глъчка и едно бебе реве... абе работна обстановка, братчето ми, работи и се къса, за да изхрани всички чавета.
Аз: Добър ден, търся следовател Васил Василев.
Василев: Да, кажете, аз съм.
Аз: Един мой трети братовчед, Петър Василев се казва, днес е блъснал жена на пешеходна пътека във Варна, но не мога да Ви кажа улицата, понеже момчето не е от тук. В момента е задържан във Второ РПУ. Можете ли да ми кажете как е жената?
Василев: Повторете ми името.
Аз: Петър Василев.
Василев: Жената е с два счупени крака, няма опасност за живота.
Аз: Ясно. Можем ли да направим нещо?
Василев: Ами аз ще Ви кажа какво да направите. Трябва да купите 5 ваучера за Вивател, аз ще ги вкарам в компютъра.
Аз: Как така в компютъра, в програма ли?
Василев: Ами така, ще ми продиктувате номерата и аз ще ги вкарам в компютъра.
Аз: Следовател Василев, аз съм компютърен инженер и не мога да Ви разбера, в каква програма ще ги вкарате тия номера? Ваучерите се вкарват в телефона, не в компютъра.
Василев: Ами да, ама аз трябва да говоря!
Аз: А на Вас защо са Ви ваучери, като на следователите телефоните са им безплатни, държавата им ги плаща?... тука мога да си блъфирам колкото си искам, едва ли е минал 8 клас, а и вече е спрял да мисли от толкова въпроси
Той: Ало, чувате ли ме?
Аз: Аз Ви чувам, ама там едно бебе много плаче.
Василев: Ааа, да, бебето много плаче.
Аз: Вие на работа ли сте?
Василев: Да, на работа съм.
Аз: Така ли? А какви са тия бебета там, като сте на работа?
Василев: Ами, бебето... бебето...
Тук, за мое съжаление и негово облекчение, следовател Василев ми затвори телефона и разговора свърши. По-късно се замислих, че ако му се бях обадила, плачейки и подсмърчайки, нямаше да иска ваучери, а парички. И тогава може би щях да уредя срещата, на която да не отида. Лошото е, че след мен те няма да се разочароват от неуспеха. Ще си потърсят нова жертва, която няма да е толкова хладнокръвна с тях, колкото мен, и може да пострада от играта им.
Преди дни са се обадили на възрастна жена и са казали, че внука й, който е в чужбина, е катастрофирал. Слава Богу, не е била сама, но не е спряла да плаче, докато не го е чула жив, здрав и невредим по телефона.
Преди месеци са се обадили на жена в напреднала бременност и са й казали, че мъжът й е блъснал кола.
“Ще се самоунищожим”, казва Шишо Бакшишо в “Шоуто на Слави” и ние се смеем, но е много прав.
19.01.2008 14:24
19.01.2008 14:37
Но много се радвам на един дядо на 71 г. от Бургас, който ги разигра и ги хванаха :) И нищо не направиха, защото парите са получени от четвърти, пети и n-ти лица :)