Отварям с недоумение кой се е сетил толкова късно, ама то за простотията няма почивен ден и час. Една стихия се завърна при мен - любимата Секира, поредната поетеса с неустановено състояние на духа.
Оставила ми милата жена един извънредно приятен за очите коментар:
24.03 21:02 - КУРВА!
от: анонимен За постинг: Мъжете са вулкани
Типична курва си, при това дебела и грозна!Ако някога станеш майка моето тегло да влачиш НЕЩАСТНИЦЕ ПРОКЛЕТА! ОТРОВА ЗА ДЕЦАТА СИ ДА СТАНЕШ!
В 21:03 имаше същия, но уви и той не е могъл да види бял свят поради настройките на блога ми.
Няколко минути по-рано съм получила и лично съобщение:
Разговор с polinapleven function hr(id,t){document.getElementById("mc-"+id).style.display=(id==t?"inline":"none");} function sr(id){hr(650199,id);} проклета бъди - изгори , и вдън земята се стопи, гадино долна!
Изпратено: 24.03 20:59 От: polinapleven
Въобще... казала си е жената каквото е имала да казва, засега може би само 2 блога има, в бъдеще и повече. Без да имам образование в областта на психологията, мога да напиша един труд на тема Виртуалната лудост.
За Секирата и всички останали, които по необясними за мен причини правят жалки и неуспешни опити да достигнат до мен по всякакви начини и да ме наранят, обидят, прокълнат и т.н., искам да публикувам една притча, събрала доста мъдрост през годините :)
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"
"Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"
"На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.
"Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. - "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."
Донко Найденов: Когато изявих желание да...
ГРОЗНАТА ИСТИНА ЗА РУСИЯ – ЖАЛКА ИКОНОМИ...
Внимавай! (ново)
Ще те прокълна! Моите клетви винаги хващат.
Изпратено: 02:24 От: cekupama
Очертава се весела вечер, след като ме обвини: "с чужди думи поезия правиш"
25.03.2009 02:44
Изтрий им помията, за да не ти цапат блога.
Клетвите са като бумеранг, емоционалната отрова също и се връщат с тройна сила върху носителят им.
Бог въздава всекиму според делата му! И дори да забавя, не забравя!
25.03.2009 02:46
01.11.2009 20:47