като нашите сутрини,

когато на чаша кафе

храним врабчетата,

вицове мръсни разказваме

и градим пак илюзии.

Има ли някой друг

като нашите вечери,

с тихата музика,

мълчаливо пътуващи,

замечтани и истински.

Има ли други,

които без думи

създават си приказка?

Има ли други?

Дано има

и други щастливи.