Богати сме,

когато е толкова тихо,  

че те чувам как дишаш до мен

и това е най-нежния звук на света.

Думите ти са сребърните нишки,

които обграждат пръста ми

и ми напомнят за теб,

когато си далеч.

В огърлица от перли

превръщаш целувките,

и само черните ми мисли

са килограми ненужен метал,

който ще разменя за монети

и ще си купим сладолед.

Богати сме

с мълчание от злато,

тогава мислите шептят

„Обичам те!”

и всички знаят,

че е истинска любов.