Имаш ме,

имаш устните, косите ми,

мислите, мечтите ми.

Всичко ще е наред.

Но ти няма да си същия.

Ще следиш всеки мой жест

като изгладнял звяр,

ще се питаш

не съм ли

в чужди прегръдки.

Но всичко ще е наред.

Докато един ден

не я наречеш с моето име,

докато не усетиш

как ти липсва вечер

зеленото на очите ми...

Дотогава всичко ще е наред.

Но ти отдавна не си същия.