Ето, изрекох го!

Липсват ми думите ти,

топлотата,

спокойствието,

нежността,

всички малки радости,

които ми даваше.

Знам, че не бива.

Но ми липсваш.

И няма с кого

да те заменя,

а все по-тихо е сутрин,

все по-горчиво кафето

и все по-тъжно е,

че няма да се върнеш.

Липсваш ми!

Наистина ли

няма да се върнеш?