Стих след стих ти пиша.

Tи си най-добрата ми муза.

Почти професионално е.

Нараняваш ме като по учебник –

минимум кръв,

минимум синини и

максимум болка.

Не оставяш следи.

Само броят ми стихове е

единствената улика.

Почти професионално.

И с принос за културата.

Почти гениално.