някой спомен за теб,

който да ме разплаче

в 12 без 5.

Малко преди полунощ е.

Знам, нормалните вече спят...

Ще помоля сълзите

да капят по-тихо,

да не би да събудят някой щастлив,

безгрижно сънуващ

розово вчера, утре и днес.

В 12 без 5...

Идва изневиделица –

в две думи от приятел,

мелодията на телефона ти

или песен под прозореца.

Спомените са тук.

А ти къде си?