В прегръдката на есента

червеното е знак за лукс,

а златните килими от листа

постилат с топлина и обич

пътя ми към теб.

И ще отплава

лятото немирно

върху жълто есенно листо.

В сутрешна мъгла

пак ще разтваряш

моите мисли,

да не се изчервяват

свенливо дърветата.

Толкова близо до мен си,

а парфюма ми

с теб си играе

опасни игри

и прошепваш само,

притворил

по котешки мързеливо очи:

“Как ухаеш

на есенно щастие...”