не си й посветил, поете!

Побързай,

че нощта си тръгва.

Облечи страстта си

в палещи огън куплети,

до възглавницата,

до червената плитка,

мамеща ръката ти

да я погали –

там остави ги.

На Радост стих

не си й посветил, поете!

Побързай, време нямаш,

вече съмва.

И тази приказка

ще свърши,

ще стане от леглото,

балната си рокля

ще надене,

с усмивка тиха

ще си тръгне.

Нима без стих

ще пуснеш

да си иде радостта,

поете?