Сърцето ми бяга

към тебе

от глад.

Глад за обич и нежност,

глад за грях

и безкрайна любов.

Сърцето ми бяга към теб,

по-бързо от вятъра

бяга ли, бяга...

А разумът, онзи вечен мъдрец,

го дърпа назад

и му вика: „Недей, остави го!”

Сърцето ми бяга към теб

и по пътя се чуди

колко ли топло е

вечер в твоите ръце.

Не мИсли за нищо,

както винаги

впуска се в шеметен бяг...

Горкото мое сърце!

Пак остана на пътя само,

ще нощува в крайпътни хотели,

ще вечеря с други бездомни сърца,

но едва ли ще спре

да преследва тебе, любов.

И този глад за обич и нежност,

глад за грях

и безкрайна любов.

И все някой ден ще те стигне.

И тогава.. ах, дано утоли този глад!