Ще се изгубя ли,
ако пусна ръката ти?
Ще ми липсваш ли,
ако забравя как
нощем искрят очите ти?
Ще мога ли да избягам,
щом знам,че имаш
нужда от мене
във дните си?
Ще бъда ли същата,
ако тебе те няма до мен?
... Не, няма да тръгна
просто ей така от живота ти.
Ще помоля за прошка
с тихо капещи в мрака сълзи.
Ти няма да видиш
тъгата ми бяла,
пред теб се усмихвам
и радост от мене струи.
Но няма да съм същата,
и няма да е лятото във нас.

ми нали си Радостче! А той само ще се досети, ще те усети, но... ще продължи.

Животът деформира ни,
а утрото предлага ни в аванс
да бъдем същите.
Отишло си е старото
и мъдро скриваме тъгата,
да се порадваме на новия си
шанс.