Живота ни е театър.
Нека не бързаме с аплодисментите,
преди да е паднала завесата.
Героинята ми още не изживяла
личната си драма,
главния герой
още не я е разочаровал
пет-шест пъти.
Защо бързате?
Има още толкова
неща да се случат.
Тези едва докосващи се ръце,
нежните погледи
след дни ще са история.
Мъж като него
обича кратко,
жена като нея
обича безразсъдно,
до болка
и остава сама.
Не ги обричайте на любов,
щом звездите нашепват:
“Раздяла!”

няма кой знае какъв смисъл!
Няма мелодия в поезията ти , мила!